Translate

сряда, 16 август 2017 г.

Хляб на сач



 Редовните ми читатели знаят, че живея на село. Родовете ни са стари жители на Строево и винаги са си живеели там. Наскоро правихме ремонти на едни стари постройки, открихме страхотни битови находки. Една от тях е старинен сач на над сто години. Прибрах сача на сигурно място. Наскоро останах малко по-свободна и започнах да го почиствам. Използвах всякакви модерни препарати и магията стана.
Почистих го от праха.


 На този сач е готвела пра- бабата на моя съпруг. Тогава са готвели основно на огнища или печки на дърва. Изграден е от истинска огнеупорна глина, която издържа на високи температури. Сигурна съм, че много хора няма да решат да готвят на него от разни съображения свързани с чистота, възраст и други.
Аз реших, че ще опитам, най-много зарадвам кучето с топъл хляб.
Реших, че ще използвам хартия за печене, която поставих между тестото и сача.
Тези, които са опитвали хляб на подобен сач ще ме разберат перфектно, хляба беше уникален.
Вкусен мен, идеално изпечен.
Има огромна разлика от печене на тава и сач, изпитано и гарантирано ви споделям това!


По-вкусен хляб не съм опитвала от дете, когато в селото имаше хлебарница и хляба се печеше в пещ. Неописуемо вкусен хляб!


 Ето и продуктите:
500 гр. брашно
7 гр. суха мая
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
300 мл. хладка вода
30 мл. олио
1 ч.л. оцет

за поръсване: сол и сусам


Приготвяне:


 Тестото е хлебно, нищо различно. Винаги меся хляб по тази рецепта, както и тесто за пица.
В дълбока купа слагам маята, захарта и солата, добавям водата  с оцета и омесвам меко тесто.
Накрая добавям олиото. Мекото и еластично тесто се намазва с малко олио, оставя се да втаса.
Тестото трябва да удвой обема си.
От това тесто направих два плоски хляба.
Когато тестото втаса и е готово, го разделете на две равни части.
Вземете хартия за печене и изрежете от нея размер отговарящ на сача.
С помощта на малко брашно и ръцете ви разтегнете тестото върху хартията.


Направете няколко резена, поръсете със сол и сусам.
Оставете двете хлебчета да почиват и почакат сача да се стопли.


Пекох хляба във фурната, сложих решетката на дъното на фурната, пуснах горен и долен реотан на 250 градуса.
Когато сача се загря сериозно, след 20 минути някъде, сложих първия хляб.


Печенето става бързо, защото сача е топъл и самата фурна, но хляба не изгоря.
Аз го наблюдавах, стана за около 15 минути.


Аромата е на топлия хляб възбужда всички вкусови рецептори и просто ви се иска да опитате!
Достатъчно е само малко чубрица, първия го изядохме за 5 минути, едвам успях да снимам.


 Голяма вкусотия е!


 Сача издържа теста и ще бъде използван за печене на тестени вкусотии, така че очаквайте продължение на тези рецепти.


Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната  група "Домашни вкусотии" или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- "Домашни вкусотии" !
Благодаря ви !

понеделник, 14 август 2017 г.

Адриатическа приказка: Будва, Черна гора


Будва- градът, който бързо докосва сърцето ти. Поне аз така го почувствах, когато за първи път се разходих из стария град.
Дълго мислих и отлагах тази публикация, трудно е да събереш всички впечатления, спомени и моменти и да ги пресъздадеш, така, че думите да са логически свързани, защото моментите, в които странно чувство изпълваше сърцето ми и красотата на това място спираше дъха ми са много!


Дори е излишно да споделям за количеството снимки, и трудния избор, който имах коя да избера и споделя с вас. Избрах най-добрите, според мен. Ще се опитам да споделя с вас, незабравимите моменти, които преживях на тази екскурзия, защото тя е първата ми подобна.
Щастлива съм, че видях толкова красиви места, събрах вдъхновение, познания, красота в очите си, опознах друга култура и се потопих във вълните на Адриатическото крайбрежие.


Пътуването ни (моето и на съпруга ми) беше с туристическа агенция, защото според мен е по-добре, когато всичко е професионално организирано. Пътуването, екскурзовода, удобствата- все важни фактори за едно хубаво преживяване.
Тези от вас, които плануват посещение на тази дестинация- не се колебайте, а стягайте багажа.
Само ще ви предупредя, че транспорта с автобус е доста дълъг, но гледките, на които ще се натъкнете през прозореца му са запомнящи се.
За първи път преминахме величествените черногорски планини, изпълнени с дълбоки каньони и красиви планински пейзажи.



Ще видите красивата Морача (на сръбски: Morača)  река в Черна гора. Тя извира от северна Черна гора, от масива на Ръжача под Врагодол в подножието на връх Велик Зебаоц на планината Лоле, като продължава южно, около 113 км и се влива в Шкодренското езеро.
В северната си част река Морача е бърза планинска река, която тече и разрязва каньон северно от Подгорица. След вливането на притока и Зета, река Морача продължава течението си в равнината Зета. 
Когато застанете на моста, под който тече реката, краката ви ще подкосят първо от височината, а след това и от красотата, която ще се разкрие, когато погледнете надолу!


Аз имам страх от височини и си останах на земята, а снимката е толкова доближена, че височината изглежда по-малка, но не е така.
След като преминете планините, ще се озовете на брега на морето.
Красотата на Черна Гора, планини, врязващи се в морето.


Красотата на Будва ще ви зареди с толкова енергия и оптимизъм, че много бързо ще забравите дългия планински преход.


Града при изгрев и залез е като картина. Имахме удоволствието да преживеем няколко паметни залеза, които лично аз ще помня цял живот.
Любимата ми история, която разказвам, когато ме питат как е в Будва?



Старият град е впечатляващ. Старият град се намира върху вдадения в Адриатическо море полуостров в центъра на Будва. В миналото Старият град е бил на малък остров, който впоследствие се е свързал със сушата с пясъчен провлак и се е превърнал в полуостров. Заобиколен е от укрепления от XV в. с порти, кули и крепостни стени. Има пет входа към Стария град, където можете да се насладите на тесните улички и паметниците на средновековната култура.


 В онез далечни времена, преди още гърците да взаимстват финикийската азбука, се разказва за отвлечена от преобразения като бик Зевс девойка на име Европа, която брат й Кадмус тръгнал да спасява. Дългото му и безуспешно търсене обаче трябвало да приключи в Делфи. Оттам, посъветван от великия оракул, Кадмус поел към нова задача – трябвало да следва крава и там, където тя легне да си почине, да основе град. Така била създадена, не бързайте, не Будва, а Тива – прочут град в Беотия (или от гр. – „Земята на кравите”). Тук ще посъкратя малко историята и няма да навлизам в подробности как героят убил дракон, свещен за бог Арес, и трябвало да служи в продължение на осем години на същия бог, за да изкупи греха си – в крайна сметка получил Хармония, дъщеря на Афродита и Хефест, с която поставили началото на нова династия. На старини Кадмус трябвало да се откаже от трона в полва на внука си и, качен на волска каручка, се отправил към Адриатическото крайбрежие. Там, в новата си родина, Кадмус бил избран от енхелейците за техен водач, сразил местните илирийци, след което и основал град Будва. 



Това беше кратка история за града, ако желаете сами ще потърсите още факти, аз искам да споделя преди всичко моето възхищение.


Красивите вековни часовникови кули, които работят и днес за типични за този регион. 
Със своя камбанен звън те информират туристите и местните жители за часа.
Малките каменни улички изпълнени с малки магазинчета са много приятни.





Не пропускайте да се разходите около скалите в близост до стария град и да се снимате със символа на града. Символа е статуята на балерина. Гледката ще ви остави безмълвни.


"Танцьорка на Будва" или "Балерина" е скулптура в Будва. Тя се намира сред скалите, между стария град и плажа Могрен. Бронзовата статуя е символ на града..Тя е дело на скулптора Градимир Алексич, който намерил вдъхновение в стара местна легенда за едно момиче, което имало съпруг - моряк. Моряците  плавали  на далече по морето и всяка сутрин тя ходила до скалата с изглед към морето, в очакване на завръщането на своя годеник. Тя прекарала цели дни, месеци и години в очакване, но корабът с младия мъж така и не се върнал. Оттогава статуята се превърнала не само в символ на вечна любов и преданост, но и място, където да си пожелаете нещо. 






Имах удоволствието да направим вечерна разходка из стария град и случайно се озовахме на една част от крепостта, която беше като тераса.
Та точно от тук се разкри един невероятен залез, придружен с изпълнението на уличен музикант, свирещ на китара.


Този момент се запечата в съзнанието ми като незабравим, шума на вълните разбиващи се във вековна крепостна стена, нежната музика от китара и красотата на залеза...
Уникално!



Щастлива съм, че преживях толкова много спомени на това пътешествие, което започна от Будва и премина през още няколко града, за които ще ви разкажа в други публикации.






Пътувайте и опознавайте нови места, създавайте спомени!
Ще добавя и 10-те черногорски заповеди. Черногорците се смятат за мързеливи и за това им "качество" иронизират себе си!


Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната  група "Домашни вкусотии" или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- "Домашни вкусотии" !
Благодаря ви !

неделя, 13 август 2017 г.

Айвар


Айвар опитах за първи път когато посетих Черна гора. Хареса ми и знаех, че ще се опитам да го приготвя. Този айвар, който опитах имаше различен от лютеницата вкус.
Има разлика между лютеница, айвар и кьопоолу.


Днес ще ви представя моята интерпретация на айвар по сръбски.
Повярвайте ми, че изчетох десетки рецепти и все нещо се различаваше в тях.
Накрая започнах и се доверих на моя вкус.


Получи се много вкусен и се хареса в дома ми, така, че ще се прави отново.
Моя айвар съдържа равно количество червена чушка капия и патладжан.
Това е причината и да не е свръх червен.


Да ми е жива и здрава бабата, защото благодарение на нея за приготвянето на тази вкусотия използвах изпечени на огън зеленчуци.
Аромата и вкуса е коренно различен.


Имах малки проблеми с маринатата, защото точно от нея идва разликата между лютеница и айвар. Прави се марината от олио, оцет, захар, проблема ми дойде в количеството, което трябва да сложа. В днешно време нито солта соли, нито оцета е оцет.
Накрая успях да докарам вкуса и количеството, така че ще го споделя, за да нямате вие същите проблеми.


Ето продуктите за 8 бурканчета по 300 гр.
4 кг. червена капия 
4 кг. патладжан
5 скилидки чесън
половин връзка магданоз
сол на вкус
черен пипер на вкус

за маринатата:
500 мл. олио
80 мл. оцет 
60 гр. захар


Приготвяне:


Чушките и патладжаните се изпичат и обелват. От посоченото количество сурови зеленчуци, аз изкарах 2, 1 кг. изпечени чушки 


и 2 гр. изпечени патладжани.


Смилат се на кухненски робот или с машинка за мелене.
В дълбока тенджера сложете олиото, оцета и захарта. Кипнете ги на огъня.


Когато маринатата заври, сложете патладжана и разбъркайте добре.


След около 5 минути добавете чушките.


Разбъркайте добре чушките и патладжаните.
Можете да започнете овкусяването.
Сложете сол и черен пипер по ваш вкус.
Намалете котлона и от време на време разбърквайте, за да не загори.
Аз го държах на котлона около час, час и половина.
Малко преди да е готово, добавете чесъна и магданоза.


Опитвайте айвара, ако ви се струва, че може да понесе още захар или има нужда от киселина, добавете захар и оцет, не се притеснявайте нищо няма да объркате.
Айвара бързо се сгъстява и сварява, защото няма домати и е доста гъст, по-гъст от лютеницата.
Има разлика във вкуса.
Дегустирайте го веднага, намажете го на филия хляб и му се насладете.


Оставяте айвара да изстине, пълните в бурканчета и го варите 15 минути.
Добър апетит!

Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната  група "Домашни вкусотии" или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- "Домашни вкусотии" !
Благодаря ви !